Позорният стълб на Даниел Дефо
Авторът на „ Робинзон Крузо “ – Даниел Дефо, е роден към 1660 година. Получил религиозно обучение, подготвяйки се да стане свещеник, обаче вместо това се заел с бизнес, като търгувал с чорапи. Но не особено успешно – около търговията писал очерци по икономика, пътувал из Европа, без да преуспее. Главен резултат от предприемаческата му активност станали задълженията, като дори задлъжнял на собствената си тъща, а през 1692 г. окончателно банкрутирал.
В средата на 1680-те години Дефо станал прочут като памфлетист. През 1690 г. започнал работа във вестник „ Атински Меркурий “. В своите брошури той подкрепял новия крал Вилхелм (Уилям) III Орански, а след сатиричния му пасквил „ Да се родиш англичанин “ самият крал го забелязал. Присмивайки се на аристократите, които обръщали прекалено много внимание на холандския акцент на монарха (който бил холандец по произход), Дефо се показал като корав покровител на Вилхелм.
Ала удобният интервал в биографията на писателя бързо завършил. През 1702 година Вилхелм III ненадейно починал – фрактура на рамото, получена при конна езда, се усложнила от белодробно инфектиране. Дефо се оказал в опозиция на новата кралица – Ана Стюарт (упр. 1702-1714).
В края на 1702 година в Лондон се популяризирал неизвестен пасквил, озаглавен „ Най-лесният метод за справяне с дисиденти “. Памфлетът, привидно прославящ кралица Ана, всъщност бил деен апел за решителни дейности против нея. Затова държавният секретар на Южния департамент (бъдещото Министерство на вътрешните работи) Даниел Финч, 2-ри граф Нотингам, получил указание от кралицата да откри създателя на памфлета и да го арестува.
Да се открие авторството на Дефо не било трудно и станало ясно, че нищо положително не го чака. Той изпратил съпругата си при Финч, с цел да се ориентира в обстановката. В разговор с жената Финч няколко пъти повторил: „ Нека се съобщи! “. Дефо схванал, че с памфлета си е обидил прекалено много високопоставени лица, и траял да се крие, но за залавянето му обявили награда. Бързо го намерили и откарали в затвора „ Нюгейт “.
Той бил упрекнат в подстрекателство към бунт, оповестено в пресата. Като схванал, че го заплашва най-сериозно наказване и никой няма да се застъпи за него, Дефо се опитал да договаря. В разговори с Финч попитал няколко пъти какво да направи, с цел да изкупи виновността си. Бил подготвен да отиде да служи в Европа, да поддържа малка военна част за своя сметка – но в крайна сметка го освободили от затвора под голяма гаранция от 1500 лири-стерлинги (няколко години удобен живот). Една трета от сумата заплатил самият публицист, две трети – негови другари. Чакал го съд.
В съда писателят бил защитаван от приятеля си Уилям Кълпепър. Още в самото начало юристът схванал, че процесът не може да бъде избегнат, само че се опитал всичко да мине по опростена процедура. В резултат Дефо бил наказан на три дни стоене до позорния дирек и 134 лири глоба.
Стоенето до позорния дирек като форма на наказване се появило в Англия през ХІІІ век. Отначало с срамен дирек наказвали дребни закононарушения. Стоенето до него било публично неодобрение и унижение. Престъпникът бивал окован и престояването в една поза дълги-дълги часове само по себе си било много трудно. При това тълпата можела да хвърля тиня, нечистотия и понякога камъни по наказания. Поведението й нормално зависело от тежестта на закононарушението и обществения резонанс. В някои случаи причинителят бивал пребит до гибел.
По Дефо, който стоял три дни до позорния дирек, хвърляли кал и гнили плодове – само че имало хора, които му носели цветя и пиели за негово здраве. Въобще, публичният отзив се оказал напълно не подобен, какъвто очаквали преследвачите на Дефо.
След позорния дирек санкцията от 134 лири била платена от партията на торите. Председателят на Камарата на общините (долната камара на парламента) Робърт Харли от тази партия решил, че това ще бъде най-хубавият метод да завоюва Дефо на своя страна.
Страница 9 на първото издание на „ Робинзон Крузо “, 1719. Снимка: Уикипедия
Сметките му се оправдали – от 1703 година писателят почнал да работи за Харли. Освен всичко друго, той направил доста за реформиране на английската разследваща работа, като основал мрежа от по този начин наречените „ сътрудници за въздействие “. А през 1719 година разгласил книгата, която обезсмъртила името му – „ Робинзон Крузо “.
–
